В България съм още, защото съм почувствала, че където и другаде да съм, аз съм чужденец. Тук съм си в къщи, мисля за бъдещето си и развивам две хипотези. Първо, ако не успея да постигна тази професионална реализация към която се стремя и потърся път навън, имам ли гаранция, че там ще имам по – големи възможности или ще работя нискоквалифициран труд в една чужда страна?! Ако обратното, успея да се образовам, заслужава ли си да прилагам това знание в една чужда страна, когато знам, че тук в къщи имат нужда от мен? И в двата случая след притегляне на положителните и отрицателните страни, извода който е правя е един. Моят житейски път е тук в България? Не осъждам тези, които заемат други позиции, знам че основният им мотив е постигането на мечта. Аз като “гражданин на света” се чувствам оптимист във всяко едно отношение. Запазила съм добротата в душата си, вярата в позитивното развитие на света и “очовечаването” на хората. Вярвам, че утрото е по-мъдро от вечерта и никога не поставям под съмнение положителното развитие на събитията. За да бъдеш оптимист не е достатъчно само да имаш вяра в доброто и позитивното. Един оптимист се стреми с всякакви средства и усилия да постигне хармонията, която му е нужна, да спомогне за постигането на добрината и истината. Светът е широк и съществуват хора с различни цели и нагласи и разбира се с оптимистични, но и с песимистични възгледи спрямо бъдещето на България. Оптимизмът за всеки човек се крие в нещо различно. Всеки има своите ценности и разбирания, всеки има своите идеали и вярва в тях. Оптимизмът се крие във вярата в утрешния ден, в позитивната нагласа, в развитието на живота. Той е скрит и във всяко научно откритие и постижение, във високите технологии и спортните победи, които България открива и продължава да постига. Избрах да остана в България, защото съм оптимист в положителното развитие на моята родина и моята мечта е да градя щастливо бъдеще тук, съпричастни на което да бъдат всичките ми близки хора.
