НАУЧНА РАЗРАБОТКА

Научната разработка според своето предназначение може да има строго научно-изследователска или научно-учебна насоченост. Основната цел на първия вид  е да се представят обективно и аналитично резултатите от изучаване на определен проблем, да се направи равносметка на изследвания по дадена тематика. Докладите с научно-учеба насоченост преследват по-различна цел не само да се разкрие определена научна истина, но и да се усвоят пътищата за достогане до нея. Докладите с научно-учебна насоченост се представят за проверка от научния ръководител. Освен това те могат да се разглеждат като етап от подготовката на студента за дипломна работа.

Полезни препоръки при подготовка и защита на научна разработка

1. Говорeте високо, за Ви чуват всички в залата.Някои смятат ,че техният глас е много слаб .Това не е вярно. С тренировки се постига нужния ефект. Някои прибягват до микрофон –това не е за препоръчване.
2. Често се препоръчва да се гледат седящите на последния ред и по тях да се настроила докторанта.Това е трудно и не е коректно, тъй като на първите редове стоят членовете на научното жури и водещи учени в научното направление.
3. Предварително напишете своя доклад за представяне на дисертацията и го научете. Докладът трябва да бъде написан на стил, които се използва при свободното говорене, но точно, използвайки научната стилистика на научната специалност.
4. Някои съветват ,че не е необходимо докторантът да се готви много сериозно, тъй като той най-добре е информиран по проблема на темата. Това не е вярно. Интересно какво би се получило, ако тази теория се приложи от трупата в дадена опера или балетен театър. Движенията по сцената или изпълненията няма да се харесат на зрителите.  Дака е и при защитата на дисертацията.
5. Ако Вие не с те в състояние да научите своя доклад, прочете го. Това е недопустимо при защита на дисертация,особено за научна степен”Доктор на науките”, но е за предпочитане вместо докторантът да удължи времето за доклада, да повтаря отделни фрази,да се запъва и да вмъква в речта си ненужни,паразитни думи.
6. Покажете мястото на своята работа в общата картина на научната специалност. Тук е редно да започнете с основните изводи и приноси, използвайки критериите за научност.

Критериите за научност представляват съвкупност от признаци, специфични за научното знание, редица изисквания, които научният труд трябва да удовлетворява:

– Истинност, обективност и валидност;

– Верификация – научното знание трябва да бъде доказано;

– Проблемност – научното изследване е опит за се решат проблемни ситуации, всяка наука започва с незнанието;

– Достоверност и опитност на знанието;

– Обоснованост – научното знание трябва да е аргументирано и подкрепено от убедителни основания и доказателства;

– Интер-субективна проверяемост – научното знание се счита за обосновано, ако съществува принципиална възможност за неговата проверка от цялото сдружение;

– Системност – научното знание е логически организирано и подредено;

– Прогресивност – научното знание трябва да се самоусъвършенства;

– Дейностен – научното знание е резултат от дейността на учения за постигане на поставената цел;

– Експериментален – научните знания трябва да бъдат потвърдени експериментално;

– Математически – към научните знания трябва да се прилага научен апарат;

– Рационалистически – научното знание трябва да се основава на разума и интуицията;

– Възпроизводимост и възможност да се повторят опитите и експеримента;

– Систематизираност, обоснованост и доказателственост на знанията чрез проверка на опита и теоретическа аргументация;

– Способност да се попълват знанията и да се предсказват нови факти;

– Достоверност на изводите;

– Иновация и принос в науката и практиката;

– Възможност за внедряване.

7. Следете за времето на докладване. Много неприятно е когато председателят на научното жури Ви предупреди,че времето е изтекло.Затова е добре да се направят предварително две,три или повече репетиции,за да може да се направи доклада такъв,че да се вмести докторантът в отредените му 20 минути.Много неприятна е ситуацията когато времето на докладване продължи повече и председателят прекъсне докторантът,а той не е запознал присъстващите с най-важната част от своята работа,а именно: изводите и приносите.

8. Нивото на докладването се разчита на средния слушател,а не на водещите специалисти в научното направление. Много млади учени докладват на много висок и научен стил, използвайки термини, които са известни само на него и много тесни специалисти в научната специалност.Това е не допуснимо. Всеки учен трябва да бъде в състояние да докладва своите резултати на разбираем език за по-голямата част от аудиторията, която е дошла да участва в защита на дисертацията.

9. Проблем на черната дъска. Това е една от трудностите за докторантите по време на защита на дисертацията. Нашият съвет е да не се обръщат към тебешира или други средства за писане.За всяко такова начинание се изисква предварителна подготовка, а по време на защитата може да се получат нежелани резултати,ако се допуснат грешки.

10. Проблем на дипозативите. Много често докторантите показват изключително много диапозитиви и ги показват много бързо.Като правило са необходими около 30 секунди за да се обмисли и възприеме информацията на диапозитива.Смятаме,че за двадесет минутен доклад са необходими около 15-17 диапозитива.

Задължително на един диапозитив трябва да покажете структурата на дисертацията(фиг.1 или фиг.2) за да могат присъстващите да добият представа за същността на дисертационното изследване и на друг диапозитив -методиката на експерименталното изследване(фиг.3).

11. Проблем на «стила». Самото понятие “стил” е достатъчно широко,и това се постига с време.Младият учен трябва да работи върху този проблем от самото начало на своята научна работа.Трябва да се чете много научна литература в даденото научно направление.

Докторантът трябва да прояви умение стегнато, лаконично и аргументирано да изложи същността на проведеното от него научно изследване.

Общите изисквания към стила на писане на изследователски работи са:

■ проблемност;

■ логичност;

■ доказателственост и обоснованост на положенията и постановките;

■ правилност на използуване на научните понятия и термини;

■ степен на самостоятелност на разсъжденията;

■ езикова грамотност.

При писане на доклада за защита на дисертацията следва твърдо да се помни, че научните термини не са просто думи, а те изразяват същността на дадено явление, процес и т.н. Ето защо   н е  т р ябва  произволно да се смесват в един текст термини от една научна област в друга, тъй като всеки термин е присъщ на  терминологичната система на една научна област.

Качеството на научната реч се определя от точността, яснотата и краткостта.

Смисловата  точност  е  едно  от  главните  условия,  което  осигурява  научна  и практическа ценност на заключението в текста на дисертационната работа, тъй като всяко неправилно подбрана дума може съществено да измени смисъла на написаното, да даде възможност за двояко тълкуване на една или друга фраза и да предаде на целия текст нежелана тоналност.

Типични грешки при защита на научнa разработкa:

► “Според нашите възгледи”, “по наше мнение”, вместо да се каже “по дадения

въпрос се солидаризираме /или имаме еднакво мнен (още…)